1 август 2022
През очите на Мартина Алексиева, участник от самото начало в събитията на “Открити пространства ” в с. Добралък, инструктор по йога за възрастни и деца, пътешественик.
Мартина Алексиева, „Да шепнеш миналото, да докосваш бъдещето – фотографска изложба и лабиринт заедно”, с. Добралък 2021 г. Фотограф: Виктор Троянов.
Изминаха четири години от първата ми среща със село Добралък. Лятото на 2018 година дочух за някакви интересни работилници, които предстоят в това родопско село. Така стигнах до една от онези случайни срещи, за които душата ти знае, че никак не са случайни. Всяко следващо лято с нетърпение очаквах да разбера кога ще е Добралък, за да си запазя датите. Канех приятели и познати да споделим магията. Опитвах да им разкажа какво толкова ме е развълнувало и запленило, но думите все не ми стигаха. В следващите редове ще опитам да ви отведа там – в Родопа планина, по тесния път, който свършва в едно българско село.
Пристигам, а сякаш никога не съм си тръгвала. Това е селото, което като дете мечтаех да имам. Слизам от колата и усещам, че съм у дома. Ето го площада, центърът на селото, местните го наричат хоровище. Толкова е голям, че може да събере огромно хоро с повече от сто човека на всякаква възраст. Това го видях с очите си на събора на селото, който се случва в края на месец юли.
Първо те посреща кръчмата, която дълги години стопанисваха симпатична двойка – баба и дядо. От миналата година я повериха на леля Мариянка. Тази жена има изключително важна роля за социалния живот на селото. Неслучайно точно тя се грижи с много любов за читалището. Енергична, пъргава, сладкодумна, усмихната, с топли очи. Сутрин, след като направи кафе на бабите за тяхната традиционна среща в кръчмата, се захваща да забърка вкусни мекички или катми.
Да, селото си има дългогодишни традиции и една от тях е срещата на добралъшките баби на кафе, всяка сутрин точно в 10 часа. Настроенията им са различни – понякога са по-мълчаливи и замислени, ако в тоя ден има помен за някой починал, а друг път са приповдигнати и даже запяват заедно песента на Родопите. Накрая, разбира се, хапват нещо сладичко и поемат към къщи.
Вечер в кръчмата можеш да изпиеш някоя напитка и да опиташ най-вкусните пържени картофи на света. Понякога има и музика. Стоян, мъжът на Мариянка, като засвири на акордеона и сърцето ти заиграва. Има и един гайдар, дето се появява понякога. Звуците на гайдата докосват душата по начин, който не мога и не искам да обясня с думи.
През деня на площада не е особено оживено, но вечер като започне да се прибира слънцето идва време за забавления. Всички деца се събират да играят различни игри. Бабите седят по пейките и си говорят. Селото е живо и те кани на среща. Особено през почивните дни, когато се прибират и хората, които живеят и работят в града. И ето, че в това обикновено родопско село се случи нещо необикновено. Нека го наречем фестивал. Местните хора приеха събитието спокойно и с интерес наблюдаваха всичко, което се случваше в селото. Всички бяха отворени и гостоприемни. А най-развълнувани, естествено, бяха децата.
Фестивалът в село Добралък се появи за пръв път през лятото на 2018г. като част от програмата на Пловдив Европейска столица на културата 2019г, а организатори са френската трупа „Театър по пътя“, сдружение „Открити пространства“ и Българската асоциация за алтернативен туризъм, подкрепен е и от Национален фонд „Култура“.
През изминалите години се случиха изключително интересни работилници, водени от вдъхновяващи артисти – ателие за създаване на сетивен лабиринт „Пътуване през сетивата“, работилница за „Създаване на необичайни звукови инструменти“ , работилница по „Фолклорно пеене и импровизация“ , работилница за „Разказване на приказки“, работилница „Геопоетика“ и други.
Събраха се разнообразни хора от цялата страна, както и френски, австрийски, швейцарски и немски артисти, които заедно се развихриха в необятния свят на изкуството – театър, песен, танц, приказки и предания, преплитащи местни и чуждестранни фолклорни и съвременни форми.
Тази година времето посветено на нашата среща в Добралък се случи в периода 9ти – 17ти юли. И дойде с името „Изкуство на открито – игри и представления за малки и големи“.
Ателие за сетивен театър-лабиринт „Пътуване през сетивата”, с. Добралък 2022 г. Фотограф: Иван Дончев (това е снимката, на която са няколко души, Мартина е в зелено)
В програмата бяха предвидени две работилници. Едната за „Форум театър и учене чрез преживяване“, а другата за вече любимия ми „Сетивен театър-лабиринт“, с който се срещнах точно тук преди четири години. Реших да отида за цялото случване „Изкуство на открито“, като първите няколко дни да се размотавам в селото и по горските пътечки и полянки, а после да взема участие в работилницата за сетивен театър.
В събота вечер започнахме с много забавен концерт с песни за малки и големи в читалището. Времето беше дъждовно и хладно, затова хоровището не бе толкова подходящо за вечерната ни сбирка. Читалището в село Добралък се намира на вълшебно място. От двора му се разкрива приказна гледка към планината. От там тръгва пътечка с малки стълбички, водеща надолу към едно мостче над реката, а след това се озоваваш в долната част на селото. На здрачаване тази пътечката е пълна със светулки. А мостчето винаги съм усещала като магичен портал.
На следващата сутрин в двора на читалището имаше куклено представление с музика на живо на име „Островът на изненадите“. Творение на три прекрасни жени, които минаха през доста премеждия, за да стигнат до Добралък. И все пак случиха чудесно представление забавно и приятно за малки и големи. След него имаше и работилница, в която децата си направиха свои хартиени кукли.
В Добралък има само две къщи за гости. В тях се настаняваме по време на събитието. Едната от къщите е основен сборен пункт за всички участници в работилниците. Организаторите се грижат да подсигурят храна за закуска, обяд и вечеря, която е включена в таксата за работилницата или се заплаща символична цена за гости, които са дошли за представленията. Храната се приготвя с много грижа и любов от чудесни готвачи, като всеки който има желание може да се включи с помощ в кухнята. Възможно е и настаняване на палатки в двора на училището, сградата на което от много години е останала самотна. В стаите му все още се намират тебешири за черните дъски и събрали прах детски книжки.
Когато започна работилницата „Форум театър и учене чрез преживяване“, реших да отида на запознаването с групата и се усетих привлечена и развълнувана от предстоящото обучение. Последваха няколко дни изпълнени с интересни игри, нови знания и умения, навлизане в собствените си дълбини и свързване с групата. Случи се изключително интересна динамика между нас, която бе умело и леко насочвана от водещите на работилницата Геника Байчева и Ваня Бонева.
Плодовете на нашата работа споделихме в две представления. Първото беше свързано с ученето чрез преживяване. Сътворихме няколко игри, които се случваха на различни места в селото. Всички участници, сред които деца и възрастни решили да събудят детското в себе си, се впуснаха в приключение, което продължи около час и половина. Започна с няколко весели и опознавателни игри на площада. След това групата бе увлечена от вълнуваща история, в която зъл магьосник е откраднал торбата с шеги от нежната принцеса – дъщерята на Родопа планина. Събралата се група от малки и големи приключенци трябваше да премине през различни изпитания, представени под формата на игри, за да достигне до злия магьосник и да успее да върне торбичката с шеги на принцесата. Имаше среща с чудат професор, от който взеха вълшебна пръчица. След това разгадаха тайно послание повтаряйки странни движения в игра тип – развален телефон, но с движения на тялото. В двора на читалището ги очакваше горският дух, който бе малко тъжен и трябваше да го развеселят с една забавна игра. Следваше задача да напишат заедно интересна история, която да занесат на магьосника. После преминаха един по един огледалния портал, който се осветяваше в светлина и показваше на къде продължава пътят. И така след много игри и предизвикателства, групата пристигна при злия магьосник. Той се оказа доста страшен и сърдит, но пък говореше в рими. След като получи вълшебните дарове от смелите деца, магьосникът склони да им даде торбата с шеги и те бързо я отнесоха при дъщерята на Родопа. Тя се отблагодари богато – с бонбони за всички. Тази вечер, сякаш цялото село се озвучи от детски смях, като стотици звънчета. Ученето чрез преживяване ни изпълни с радост и лекота.
Работилницата завърши с представление от типа Форум театър. До този момент не знаех нищо за него. Докато работехме и преминавахме различни упражнения започнах да навлизам и усещам все по-близо какво представлява този театър. Накратко – има три действия, три сцени, в които актьорите опитват колкото може по-точно и реално да пресъздадат случката. Темата е социално значима, актуална и често неособено забавна. Засягат се дълбоки пластове от човешките отношения и прояви. В нашия случай историята представяше тормоз в училище, упражняван от някои деца върху други. Когато изиграхме цялото представление, последва дискусия с публиката и възможност да бъдат направени промени в трите действия. Изключително впечатлена съм от реакциите на децата в публиката. В тях се събудиха много емоции, чувства и желание за промяна. Точно от децата дойдоха много разпалени и интересни идеи какво да променим, за да има по-добър финал за случващото се на сцената. И така публика и актьори се срещнахме и осъществихме едно много вълнуващо взаимодействие. От този момент всичко се случваше тук и сега, без сценарии. Историята се променяше и се разкриваха много нови възможности. Цялата ни „трупа“ беше велика – изиграхме ролите си в осъзнаване и приемане на реалността, такава каквато е. Огромна благодарност и уважение към работата на Геника и Ваня. Работилницата продължи само четири дни, но процесът беше толкова интензивен и дълбок, че в края всички участници бяхме свързани помежду си по един особен начин. Сякаш невидими нишки продължават да ни свързват и сега, след като поехме всеки по своя път, в различни посоки.
Моят път продължаваше в Добралък. Както споменах в началото, планът ми беше да взема участие само в ателието за сетивен лабиринт. Оказа се, че съм дошла и за двете работилници.
След всичко преживяно дотук, толкова наситено и силно, се чудех как още на следващия ден ще започна ново случване с нови хора. Стана с лекота. Може би благодарение на двете прекрасни жени , които водеха втората работилница и които имам щастието да познавам вече четири години – Милена Станойевич и Ева Паярдо. Запознахме се в Добралък през 2018г когато беше и първата ми близка среща с Театър на сетивата – Лабиринт. От тогава следя всичко, което Милена сътворява и посещавам нейни събития при всяка възможност. За мен тя е кралицата на сетивните преживявания. Възхищавам се на начина, по който работи и общува с хора – истинска, присъстваща и вдъхновяваща. Тази година, заедно с нея работилницата водеше и Ева – толкова нежна, а в същото време толкова силна. Първо срещаш красивата й усмивка, а после и голямото й сърце. Тези две грации имаха много спокойна и приятна динамика, която неусетно ни въведе в света на сетивните преживявания.
За работилницата се бяха записали много хора, но до нейното начало се случиха разнообразни промени и реално броя на участниците, които успяха да дойдат беше на половина по-малко. Може би сега е времето и мястото да отбележа, че село Добралък сякаш има собствен пропусквателен режим. Не мога да дам логично обяснение, но мога да намеря още много хора, които да го потвърдят. До това място стига само този, за който наистина е важно да бъде тук. Всъщност, не си представяйте грандиозен фестивал със стотици хора. Сигурна съм, че сме правили много реклама за събитието. Само аз си знам на колко хора съм говорила за Добралък и съм ги канила да се включат. И сега като кажа, че отивам на Добралък, все ме питат – „Какво беше това?“. Спомням си първия път, когато чух за мястото и какво ще се случва там. Не познавах никой, не знаех в какво се забърквам, но толкова категорично в себе си знаех, че отивам.
И така започнахме сетивното си преживяване в малка и приятна група. Работехме на различни места – в гората над селото, в двора на църквата, в двора на читалището, по улиците на селото. Сетивните ни преживявания се допълваха чудесно от ароматни горски билки, малки вкусни ягодки, сянката на борове и студена изворна вода. Имахме кратко време, в което да изминем заедно пътя до създаването на Сетивен лабиринт в село Добралък. Всички бяхме толкова ентусиазирани, че дори във времето за почивка продължавахме да действаме.
Игри за малки и големи, част от ателие форум театър и учене чрез преживяване, с. Добралък 2022 г. Фотограф: Иван Дончев (тук е в бяло, снимката от нощта)
Магията сработи и този път. Всичко се подреди в последния момент, но всеки от нас беше напълно спокоен. Тези няколко дни се забавлявахме, опознавахме, смеехме се и плачехме. Осъзнавахме пътя, който ни е довел до тук и усещахме живота, който преминава през нас всеки миг. И точно в този момент – на 16ти юли, събота, в 17 часа бяхме готови да посрещнем всички гости, така наречените „пътуващи“ през сетивния лабиринт. Той продължи близо 4 часа и през него преминаха около 40 човека на възраст от 5 до 75 години.
Този тип представления няма сцена и публика. Има път, който всеки един участник изминава сам, и преживява различни срещи с обитателите на мястото. В тези четири часа аз живеех на една изумително красива улица. С всеки един от пътуващите изминавах пътя от чешмата до величествения каменен дувар на църквата. Те не ме виждаха, само ме чуваха. Някои ми говореха, други мълчаха. Моята душа, опитваше да чуе душата на всеки свой спътник. Вярвам, че това не е среща на хора, а на души. С някои се движехме бавно, с други тичахме, с трети летяхме, с четвърти танцувахме… нито един миг не се повтаря, нито една среща не е същата като друга. Целият лабиринт и всички в него пулсирахме в един ритъм и сякаш излъчвахме любов и светлина към цялата Вселена. Последната спирка за всеки от пътуващите бе двора на църквата, където имаше оставени материали с помощта, на които да напишат или нарисуват своите мисли и чувства. В края на това пътуване всички бяхме заредени, светещи, развълнувани, жадни за още и малко гладни за вкусната вечеря. Събрахме се да си споделим как се чувстваме и да разгледаме какви послания са ни оставили хората преминали лабиринта. Ето и малка част от тях – „Любовта е живот“, „Любовта е единствената реалност“, “Лабиринтът те води до място в теб, което не си подозирал, че имаш“, „Любов във цяла пълнота, изпълва живота и смъртта и всичко е една игра“. Видях в очите на всеки един от нас вълшебна искра, по детски чиста и истинска. И точно тогава селото се огласи от песента на бабите събрали се пред кръчмата на площада. Достигна и до нас, там долу, близо до църквата. Тръгнахме нагоре, към музиката. Всички светулки, звезди и очи, сякаш тази вечер излъчваха още повече светлина. На площада имаше и акордеон и гайда и хоро и деца и баби и дядовци и майки и татковци и приятели и познати и непознати и групова снимка даже. Това беше нашата последна вечер в Добралък. И като споменах снимка, нямам търпение да напиша няколко думи за разкошния човек и фотограф, който беше част от екипа тази година – Иван Дончев. Истинско удоволствие бе за мен да видя пламъка, с който работи. Изключително отдаден и напълно присъстващ, Иван се свърза толкова добре с мястото и целия процес, че даже си устрои снимачен кът на площада, където снимаше всеки, който изяви желание – семейства, влюбени двойки, деца, кучета. А когато беше с нас и снимаше във времето, в което се упражнявахме, сякаш ставаше прозрачен. По никакъв начин не притесняваше участниците в работилниците и в същото време е запечатал уникално красиви кадри.
Благодаря от сърце. Благодаря за пътя, довел ме до тук. Благодаря и очаквам с нетърпение следващия Добралък.
